НЯКОЙ КАТО ТЕБ

Можем да летим…

March29

 

“Май можем да летим?”…,
ти плахо ми прошепна,
гласът ти потрепера,
сърцето затуптя…

“Май можем да летим?”…
въпросът ти отекна,
но не в пространството,
а в моята душа…

Погледнах те в очите,
погалих ти лицето,
целунах те с устни,
взрях се в теб….

Една сълза отрони се,
излезе от сърцето
и някак по-познат ми стана,
близък и любим…

И ето, че мигът ми с твоя сля се,
без думи, без сълзи, с крила, със светлина,
и ангели запяха нейде в тишината,
ах, как боли да си любим на този свят…
Но струва ли си да живееш без това!?

Email will not be published

Website example

Your Comment: