Една приятелка  наскоро  ми каза, че всяко споделено нещо е спечелено, а всяко запазено е загубено.

Бях малка когато драсканиците на белия лист някак лека полека започваха да добиват смисъл…Сега, вече пораснала, когато отварям старите тефтери и тетрадки ,  връщайки се назад към невинността, в  детството ми, ми става мило и забавно…Чета и се смея, чета и си спомням за какво мечтаех, каква беше представата ми за света, какво исках…Чета и си спомням каква бях и си мисля каква съм сега.  

Няма да се впускам в обяснения, защото този текст  може да бъде казан, или написан със същата сила от „Някой като теб”, защото той се ражда по време на самия живот, в който добро и лошо някак неусетно минават, следвайки неписания  ред и междувременно носят своите послания, които ние хората разбираме и оценяваме по различен начин. Но пък „важна е средата”, така ми каза една мъдра жена веднъж. Аз не разбирах какво говори, но сега знам.

„Началото  изглежда страшно, а краят почти винаги е тъжен, затова се радвай на средата, на съдържанието!”

Споделям с радост с „Някой като теб”  „драсканиците „ 🙂  от  моя електронен  тетрадка – дневник и ако поне за миг нещо от него докосне душата ти, значи споделеността съществува!

В нея се таят и надеждата, и вярата, и любовта…

Габи