Из книгата на Ерих Фром “Да имаш или да бъдеш”:

“…Можем ли да имаме любов? Ако можехме любовта трябва да съществува във вид на нещо – субстанция, която човек може да има, да притежава, да владее. Истината е, че няма такова нещо “любов”. “Любовта” е абстракция, някакво неземно същество, богиня, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действителност реално съществуващ е единствено актът на обичането. Да обичаш е продиктувана дейност, която предполага да се грижиш, да познаваш, да откликваш, да проявяваш чувства, да се наслаждаваш. Любовта може да бъде насочена към човек, дърво, картина, идея. Тя създава и засилва усещането за пълнота в живота. Това е процес на самообновяване и самообогатяване.”

Морето и ти

O mare e tu

Дори за нас, дори за нас има причина, поради която сме тук!

И ако ме прегърнеш силно аз ще плача, и плача…   докато не се отпусна съвсем и не те покрия целия с моите сълзи – сълзите на любовта.

Един човек изгуби сърцето си на тази улица…

Любов моя, ако ти и морето не бяхте тук,

мен също нямаше да ме има.

Любов моя, любовта съществува

само когато сме близо до Господ.

Дори за нас, дори за нас има друг свят където никога няма да се разделяме.

Без дори да си казваме сбогом, аз ще напусна това място.

Теб  няма да те има също…ето защо няма да сме разделени.

Нищо не може да отнеме любовта ни.

Човек намира сърцето си на тази улица…нищо не може да отнеме любовта ни.

Любов моя, ако ти и морето не бяхте тук,

мен също нямаше да ме има.

Любов моя, любовта съществува

само когато сме близо до Господ.