Предисловие:

Преди да се зачетете в текста по-долу знайте, че понякога когато хванеш химикала и пред теб стои белият лист не е защото те е споходило вдъхновението и ти идва да напишеш нещо, а защото някаква непонятна за теб сила иска да ти подскаже…

Далече, в едно друго време и пространство,

далече в един свят, който съществува и не съществува,

там, където ние Сме, обичаме, учим…..

Там се чувсваш истински жив…

Такава неописуема красота не съществува,

такава реалност ти се струва нереална,

такова усещане не си си и представял!!!

Могъщо е! Една енергия се влива в теб и прелива

в светлина и топлина, която не се губи,

а преобразува в смях, звезди и любов!

Защо?…..Не си задавай този въпрос,

той е излишен, не значи нищо!

Той пречи и те връща с тежестта на материята

на Земята.

Земята е красива, но още по-красива е силата,

която я е създала и преобразува във всеки миг,

който отброяваме с вдишванията си!

Животът е прекрасен – не унивай!

Не бъди тъжен по земния начин!

Той ти пречи да погледнеш отвъд реалността,

отвъд материята.

Животът е по-могъщ отколкото си представяш, че е!

Загубата…не я приемай като смърт!

Загубата е Живот!

Това е тайната на битието ни!

Приеми я и я следвай!

Не знаеш само колко близо си до предела….

Онзи предел, онази плоскост между видимо и невидимо…

Приемай онова, което ти се дава и красотата и силата на целия

свят ще бъдат с теб!

Земята гледа на всяка емоция твърде буквално!

Сърцето е мерило, а мисълта посока!

Отвори си очите, усети знаците, така,

както нощем виждаш звездите и ще разбереш, че

цялата вселена те подкрепя и те обича!

Не се обвинявай! Никога не слагай тази отрова

в чашата, която отпиваш!

Ти си дете на Вселената, призвано да Учи и да

споделя уроците, които е научило..

Не знаеш само колко си прекрасен!

Споделяй, общувай, обичай, пътувай…

сякаш никога не би загубил живота си на Земята,

защото всъщност ти не го губиш – той е в теб!

Ти носиш спомена на своята вселена в теб!

Довери и се и я споделяй!

Не позволявай мъката да те заслепи!

Не забравяй за себе си!

Няма смърт!

Да живееш е прекрасно! Тръпката, вълнението , очакването на непознатото и чуждото е тъй мистериозно. То е като нежната ласка, като топлия вятър, който гали косите ти и обгръща тялото ти , като че ли е игра – детска игра. Плъзга се по тялото, оплита косите ти, усещаш гъдела по кожата си и желаеш играта никога да не свършва. Игра, наречена общуване с природата, с нейните стихии. А колко могъщи са те! Вечност, каква дума само! Да, всичко това е в същността на вечността.

Човекът – искрица на вечния огън, тленна останка от кораба „Живот”. Кораб с бели платна и попътен вятър, плаващ в дълбоки и тъмни води, криещи безброй опасности. Това е животът, а там на палубата е човекът, „мъдрия глупец” с компас в ръка.

–          Къде отиваш странно птицо без крила? На къде те носят ветровете? Ти не искаш да откриеш суша, не желаеш сигурността, твърдата почва под краката си. Ти все препускаш, никога не спираш. От страх, че може дълбините да те погълнат там, сред черното си було и ти завинаги да се изгубиш сред нищото!? Не! Това не е страх, а воля за живот, желание, копнеж, страст – огнена, изпепеляваща. Това е стихията, която бушува в кръвта буйна и неспирна. Тя никога не ще угасне. Пламъкът и е вечен, безсмъртен, неуловим и предизвикателен.

Това е човекът, природата, светът, животът – Същността , наречена Вечност!