Да живееш е прекрасно! Тръпката, вълнението , очакването на непознатото и чуждото е тъй мистериозно. То е като нежната ласка, като топлия вятър, който гали косите ти и обгръща тялото ти , като че ли е игра – детска игра. Плъзга се по тялото, оплита косите ти, усещаш гъдела по кожата си и желаеш играта никога да не свършва. Игра, наречена общуване с природата, с нейните стихии. А колко могъщи са те! Вечност, каква дума само! Да, всичко това е в същността на вечността.

Човекът – искрица на вечния огън, тленна останка от кораба „Живот”. Кораб с бели платна и попътен вятър, плаващ в дълбоки и тъмни води, криещи безброй опасности. Това е животът, а там на палубата е човекът, „мъдрия глупец” с компас в ръка.

–          Къде отиваш странно птицо без крила? На къде те носят ветровете? Ти не искаш да откриеш суша, не желаеш сигурността, твърдата почва под краката си. Ти все препускаш, никога не спираш. От страх, че може дълбините да те погълнат там, сред черното си було и ти завинаги да се изгубиш сред нищото!? Не! Това не е страх, а воля за живот, желание, копнеж, страст – огнена, изпепеляваща. Това е стихията, която бушува в кръвта буйна и неспирна. Тя никога не ще угасне. Пламъкът и е вечен, безсмъртен, неуловим и предизвикателен.

Това е човекът, природата, светът, животът – Същността , наречена Вечност!