…Веднъж ти написах…

…Имаше и предисловие…

“В любовта най-прекрасно е началото. Има ли тогава нещо чудно в това, че винаги започваме отначало?”

Нужен си ми само ти, когато

нощем свети звездното небе,

сутрин тихо пуква се зората,

денем – пак се ражда и живей.

Нужен си ми само ти с онзи

детски пламък, който в душата ти гори.

С лъчезарен поглед и с усмивка

тъй пленителна и истинска – какъвто си!

Нужен си ми Ти, мъжът,

силен, непокорен, справедлив.

Много да обича и да мрази,

докато сърцето в гърдите му тупти!

Нужна ми е твойта нежност и закрила

в слънчев и в дъждовен ден,

силната ти воля, любовта ти,

дето карат в мен жената да живей!

Нужен си ми само ти, защото,

когато съм с теб се чувствам у дома.

Когато теб погледна, трепва ми душата,

когато те целуна – забравям за света, сънувам!