Можеше да се родя трева

с росата сутрин да те галя.

Можеше да се родя река

във вълните бистри да те прилаская.

Можеше да се родя звезда

в нощта пътеката да ти открия.

Можеше да се родя върба

с дългите си клони да те крия.

Можеше да се родя какво ли не –

и щурче, което нощем тихичко да те приспива,

малко славейче, от чиято волна песен

чак сърцето ти да спира…

Можеше….

Но се родих жена –

с топли устни да целува,

с нежни ласки да убива,

да се изправя всеки път когато няма сила

и да обича истински, дори и да умира!