Когато думите без смисъл се редуват

и всеки ред остава без следи.

Когато вятърът в клоните бушува,

но не потрепва нито лист дори.

Когато мъката застане на вратата

и ти прекрачиш прага да се отдадеш,

когато споменът неволно бяга,

откраднал вечния копнеж.

Тогава с тъжен взор разбираме –

отминал е мигът, очакван цял живот

безшумно и завинаги.

И предадеш ли се – умираш!

Но разбунтуваш ли се…

Следва миг по-ясен , по-красив,

по-скъп от спомена дори!