Обичай хората – те всички са добри,

макар, че черно було носят,

макар, че грозни са понякога обърканите им души…

жестоки и безмилостни – те плачат!

Не казвай “Мразя те! “, нима не те боли

да слагаш в чашата си сам отрова.

Нима не знаеш, че светът ни малък се върти

на любовта, която носим в сърцата!

Не казвай “Никога аз няма да простя!”

защото в черни дни обричаш си живота,

защото пуст ще е за теб светът

без нежната хармония в душата!

Кажи “Сърце, бъди ми ти приятел

и покажи ми твойта красота,

затова, когато вън светът загива,

аз вечно в теб да вярвам, за да не умра!”

И с чиста съвест – прероден,

без предрасъдъци и лоши мисли,

с нова вяра в утрешния ден,

аз искам да се изповядам!

Родих се аз в красивата зора,

живях сред хората и малките цветя,

докоснах тебе, взираща се в луната,

летях сред птиците в небесата.

Видях в убиеца аз ангелска душа,

съзрях през тъмнината – светлината!